Изследователи прогнозираха, че суперконтинентите, онези гигантски сухопътни маси, от които са възникнали настоящите континенти, могат да се появят отново на Земята в рамките на 200 милиона години, драстично променяйки климата на нашата планета, пише glas.bg
Статия в Live Science описва тази визия за далечното бъдеще на Земята, обявена на годишната среща на Американския геофизичен съюз (AGU).
Бъдещ ледников етап
По време на срещата учените предложили два възможни сценария. От една страна, в рамките на 200 милиона години почти всички континенти ще влязат в северното полукълбо, докато Антарктида ще остане сама в южното полукълбо.
При втория сценарий, който ще се случи след 250 милиона години, около екватора ще се образува суперконтинент, който ще се простира в северното и южното полукълбо.
И в двата случая изследователите разчитат на топографията на суперконтинентите, за да предскажат въздействието на сценариите върху глобалния климат.
Най-неочакваната констатация от техните прогнозни модели е, че световните температури в свят с планински суперконтинент в северното полукълбо, може да означава дълбоко и дълготрайно замразяване, невиждано досега на Земята.
Майкъл Уей, физик от Института за космически изследвания на НАСА „Годард“ и водещ автор на изследването, коментира, че снегът и ледът на този северен суперконтинент ще създадат постоянно покритие над Земята – през летните и зимните месеци.
Образуването на този суперконтинент може да доведе до ледникова епоха, която ще бъде значително по-дълга от предишната на Земята, за период от около „100-150 милиона години“.
Ако прогнозата на този модел бъде изпълнена, животът на Земята, какъвто го познаваме, би бил в опасност, въпреки че биха могли да се появят други видове, които ще се адаптират, за да оцелеят в тези нови климатични условия, допълва той.
Земята е преминала през множество етапи
Континентите, които познаваме днес, не винаги са били такива. Майкъл Уей обяснява, че през последните 3 милиарда години планетата е преминала през множество периоди, в които континентите са се струпали заедно, за да образуват суперконтиненти и след това са се разпаднали.
Последният такъв суперконтинентт е бил Пангея, който е съществувал преди 300 милиона години до 200 милиона години, и е включвал в себе си сегашните Африка, Европа и Америка.
Преди това е имало суперконтинент Родиния (от 900 милиона години до 700 млн. години преди нас), и Нуна, образувана преди 1,6 милиарда години и разпаднала се преди 1,4 милиарда години.
По-бавно въртене на Земята
В допълнение към тектониката на земните плочи, друг параметър, който Уей и неговият екип са взели предвид при разработването на своя прогнозен модел, е, че след 250 милиона години Земята ще се върти малко по-бавно, отколкото сега.
„Скоростта на въртене на Земята се забавя с времето, след 250 милиона години в бъдещето, продължителността на деня се увеличава с около 30 минути, затова го включихме в модела, за да видим дали това би имало някакъв ефект“, казва ученият.
