„Хората, които обясняваха няколко години, че президентът иска да прави политически проект и партия, сега трябва да бъдат разочаровани.
Президентът е президент на Република България и няма никакво намерение да прави политически проекти, нито да оглавява алтернативата, както го тикат в тази посока”. Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова в студиото на „Здравей, България“.
„Амбицията за парламентарните избори съществува в българските избиратели и в техните политически представителства.
Ако визираме президента – струва ми се, че не”, добави Йотова.
Относно датата за предстоящия вот Йотова коментира, че президентът е дал достатъчен отговор по въпроса.
„Не съм чула някого от академичните среди да говори за вота. Има прекалено много неизвестни, за да можем да кажем отсега защо не е добра датата 28 март или защо е по-добра дата през май. Президентът постъпи възможно най-коректно. Това са неговите конституционни правомощия, а 28 март е първата дата за избори”, добави тя.
Според вицепрезидента по темата дали провеждането на изборите е безопасно, или не ще се произнесат хората от научните среди.
„До преди един месец всички казваха, че искат предсрочни избори. Сега се оказа, че никой не е готов. Аз обаче имам друго мнение – няма партия в момента, която да не е готова”, категорична е Йотова.
Вицепрезидентът коментира и актуалната ситуация около пандемията. „В началото имаше много голяма паника и шок.
В България не се направи никаква информационна кампания за ваксините. Европа не беше готова, но и целият свят не беше, включително и ЕС. Оказахме се прекалено зависими от Третия свят, защото години наред пазарно ориентиратаната Европа изнесе производствата си в Третия свят, защото е по-евтино.
Зависими сме не само от лекарства и суровини, но и от маски. Помним войната на маските в началото на пандемията. Затвориха се границите и така се блокира целият ЕС.
Полека лека излязохме от тази ситуация, но европейската бюрокрация се занимаваше с много други неща, които сякаш бяха по-важни от това да бъде събрана по-бързо научната мисъл в Европа. Много държави не помогнаха на Италия, въпреки че обичаме да говорим за солидарност в ЕС, посочи тя.
По темата за начина, по който България преминава през пандемията, Йотова каза, че ако трябва да тръгнем от днешния ден и новината от снощи за много бързото приемане на ваксината от Европейската лекарствена агенция и след това светкавичното одобрение от ЕК, това постави България в една много неизгодна ситуация, защото нашето правителство има 4 дни, за да информира гражданите за всички рискове и ползи от тази ваксина, за да може хората информирано да вземат своето решение.
На въпрос редно ли е първите хора в държавата да дадат личен пример с ваксинирането, тя посочи, че сигурно има някакво основание „Малко съм с резерви към подобен пиар, защото от ваксините имат нужда най-вече тези, които работят на първа линия“, каза още вицепрезидентът.
„Тези първи количества трябва да бъдат разпределени за най-нуждаещите се. Това е лично решение, но има едно много важно условия – хората да имат достатъчно информация. У нас не се направи никаква информационна кампания за ваксините.
Няма никаква структурирана кампания от страна на Министерски съвет и Народното събрание, както направиха всички държави в ЕС. Това е много лично решение и всеки трябва да знае цялата достъпна информация. Трябва да се работи с хората. Ние си обичаме социологическите агенции – колко са „за“ и колко „против“, допълни Йотова.
Йотова е категорична, че президентът не е мълчал за кризата в коронавируса. „От самото начало той обясняваше, че трябва да има национална програма, по която да се управлява кризата.
Нищо по-различно нямаше да бъде ако сега имахме служебно правителство. В България тази криза не се управлява, а вървим след вируса.
Това беше оправдано донякъде в първата вълна през пролетта, защото беше нещо ново и неизвестно. В началото имаше сериозна паника и се опипваше как да се тръгне и се взеха доста смели решения, но към днешна дата нямаме никакви оправдания.
Кризата не се управлява в България. Тя не се управлява нито по отношение на здравните мерки, нито на социални, икономически и финансови мерки“, посочи Йотова.
„Президентът през цялото време беше упрекван за това, че говори неща по отношение на кризата. Нашата институция разбра, че в България ще има извънредно положение от медиите. Става въпрос за един много сериозен проблем, при който трябваше да има национален консенсус и разбирателство и общи мерки.
От самото начало президентът обясняваше, че в тази криза трябва да има последователни стъпки и национална програма, по която да се управлява тази криза. Имаше един период, в който имаше по четири взаимно изключващи се заповеди. Този експеримент беше на гърба на българските граждани.
Сега експериментите се правят на гърба на лекарите и здравната система, което пак рефлектира върху гражданите. Има проблеми в системата, но и с действията си здравният министър и правителството я задълбочават всеки ден.
Трябва да има програма, по която държавата да действа при различното развитие на вируса. Ние сме единствената държава в ЕС, която започна политическия сезон без оценка на първата вълна на вируса в Българския парламент“, допълни тя.
