Ето защо повишаването на пенсиите в Румъния ще торпилира икономиката

Както на много места по света, политиците в Румъния не оставят добрата криза да бъде прахосана и започнаха да я използват като претекст за приемане на нови „социални“ мерки, за сметка на местните данъкоплатци, пише money.bg.

Сред последните по-значими предложения са увеличаването на пенсиите с впечатляващите 40% и учителските заплати. Както и в България, в северната ни съседка минималната работна заплата също расте ежегодно.

На повърхността подобни мерки изглеждат положителни – стандартът на живот на пенсионерите и преподавателите ще се увеличи, при това значително в случая на първата група.

Нещо подобно се случи и у нас, макар и с не толкова голям мащаб, като българските пенсионери получиха с по 50 лв. увеличение на пенсиите, а заплатите в администрацията бяха изстреляни с 25%.

В действителност обаче това е лоша шега за данъкоплатците, която грози да забави възстановяването на стопанството и бъдещия растеж и на двете страни, като това е проблем, който е по-ясно изразен в Румъния.

Сред причините е фактът, че прогресивно намаляващ пул от работещи ще трябва да издържат все повече пенсионери с растящи пенсии, което е рецепта за хронично нарастване на дълга.

Разходи, дефицит и дълг на Румъния

Финансовата дисциплина не е присъща черта на политиците в Румъния. Всъщност за последен път те са постигнали бюджетен излишък чак през 1994 г., при това в размер на едва 0,5% от БВП.

Графика 1: Бюджетни дефицити на Румъния

source: tradingeconomics.com

Статуквото не се променя с приемането на увеличаването на пенсиите, което влезе в сила изключително удобно броени дни преди местните избори. По-големият залог за социал-демократите в страната, които приеха мярката, са парламентарните избори, които трябва да се проведат най-късно през март 2021 г. 

Разбира се, с това бомбастично покачване на социалните плащания бюджетът още през тази година ще бъде издънен още по-тежко, отколкото се предполагаше. Преди прокарването на тази политика се очакваше той да достигне 8,6-9% от БВП.

Само по себе си това не е никак малко, но след мярката той вече може да надхвърли 11% за 2020 г. Така Румъния ще влезе в много непрестижната група на страни като Либия, Гамбия, Оман и Бахрейн, които също имат дефицити между 10 и 20% от БВП.

Друг показател, който ще се влоши като пряко следствие от изстрелването на пенсиите, е съотношението дълг към БВП. В края на миналата година то надхвърли 35%, а през настоящата ще продължи да расте. Прогнозата е, че до 2022 г. индексът се очаква да надхвърли 50%.

Графика 2: Дълг към БВП на Румъния

source: tradingeconomics.com

Някой ще каже, че това е изключително ниска стойност в сравнение с други европейски страни, при които той надхвърля 100% от БВП. Привидно в Румъния няма от какво да се безпокоят.

Обаче, първо, дори и този ръст не е особено нисък. Представите си да дължите 35% от сумата, която получавате годишно. Второ, темпът на нарастване на дълга към БВП е грандиозен – от Голямата рецесия досега той е нараснал три пъти. Трето, политиците в страната, изглежда, изобщо нямат намерение да го понижат.  

И докато тези стойности изглеждат като абстракция, ето какви ще са следствията, които ще усетят румънците.

Последици от увеличаването на пенсиите

Първият дългосрочен ефект ще е увеличаване на дефицита на румънското пенсионно осигуряване. Тъй като пенсиите не могат да не бъдат изплащани, средствата ще трябва да дойдат от данъците, както се случва и в България, или ставката за социалното осигуряване да бъде увеличавана, както също се случва в България. Последното обаче никога не носи достатъчно приходи.

Срив на бизнес средата

Вдигането на осигуровките обаче е пряка заплаха за бизнеса, защото увеличава разходите му, без по някакъв начин да носи преимущества, т.е. прави го по-неконкурентен. А когато бизнесът има обещанието, че ще трябва постоянно да увеличава вноските си в пенсионната система, той директно преосмисля инвестициите си в една страна.

Tака прякото следствие от увеличаването на пенсиите е отливът на инвестиции и понижаването на производството, конкурентоспособността на икономиката и на заетостта. Именно това посочиха и от асоциациите на бизнеса в страната, след като мярката беше прокарана.

„Подобни масивни увеличения, в условията на вече огромен дефицит, подлагат на твърде голямо напрежение публичните финанси, способността на страната да заема средства и лихвения процент, всички от които са изключително важни за бизнес средата.

Увеличената волатилност, внесена от това решение преди изборите, е контрапродуктивна за местната икономика“, гласи изявление на работодателската организация Concordia.

Така се създава негативна спирала – по-малко инвестиции, по-малко работещи и по-малко приходи в хазната и в пенсионната система, респективно потенциал за още по-голямо увеличаване на данъците и социалните вноски, последвани от по-малко инвестиции, по-малко работещи и по-малко приходи в хазната и т.н.

Невъзможността на разходопокривния пенсионен модел

Но самият пенсионен модел сам по себе си създава спирала на все по-големи дефицити. При това в Румъния, както почти навсякъде по света, тенденцията е много негативна. Според данните на доклад за пенсионната система, подготвен за Европейската комисия, през 2016 г. хората в пенсионна възраст са били 26,3% от броя на хората в трудоспособна възраст.

Това не значи работещи, а общият брой между 15 и 64-годишна възраст, в което число попадат безработните, икономически неактивните и държавната и местната бюрокрация.  

Към 2050 г. прогнозата е, че броят на хората в пенсионна възраст ще е 56,7% от броя на хората в трудоспособна. Това означава, че по-малко от двама работещи ще трябва да плащат пенсията на един пенсионер, да не говорим за всички останали финансови нужди на държавата.

Таблица 1: Демографски тенденции в Румъния

	2016	2020	2030	2040	2050	2060
Население (в хил. души)	19 672	19 199	17 965	17 029	16 301	15 664
Прираст в %	0,7	-0,6	-0,7	-0,5	-0,4	-0,4
Хора над 65 години спрямо хора между 15 и 64 години (в %)	26,3	29,6	34,7	45,7	54,2	56,7

Източник: Европейската комисия

Подобен модел на финансиране е невъзможен в дългосрочен план, при това – навсякъде по света. Разходопокривната пенсионна система, въведена за пръв път в Германия при Ото фон Бисмарк, е обещание, което няма как да бъде изпълнено. Затова и политиците винаги дофинансират системата от общия пул от данъци, а не само от пенсионните вноски.

Ако направим паралел с България, у нас всяка година потъва по една Корпоративна търговска банка в пенсионната система:

Таблица 2: Приходи и разходи за пенсии във фонд „Пенсии“ на НОИ

година	разходи за пенсии и трансфери (в хил. лв.)	приходи от осигуровки (в хил. лв.)	трансфер от бюджета (в хил. лв.)	дефицит (в хил. лв.)	дефицит без държавния трансфер (в хил. лв.)
2015	8 009 533,30	3 483 022,70	2 707 830,40	-1 818 680,20	-4 526 510,60
2014	7 773 258,80	3 371 305,60	2 618 945,90	-1 783 007,30	-4 401 953,20
2013	7 531 079,20	3 311 019,10	2 510 424,20	-1 709 635,90	-4 220 060,10
2012	6 971 130,00	2 935 251,10	2 369 126,70	-1 666 752,20	-4 035 878,90
общо				-6 978 075,60	-17 184 402,80

Източник: Законите за бюджета на държавното обществено осигуряване, 2012-2015 г.

Но да се върнем в Румъния. Там финансовите параметри на средностатистическата пенсия са следните:

Таблица 3: Ръст на средната пенсия в Румъния

Година	2012	2013	2014	2015	2016	2017	2020	2021
Средна държавна пенсия в Румъния (в леи)	774	806	847	893	949	1089	1775	1875

Източник: Европейската комисия

Както се вижда, темпът на нарастване на средната пенсия за по-малко от десетилетие е 142,2% – впечатляващо изстрелване на доходите, с което не могат да се похвалят много работещи в частния сектор. В тази таблица има една уловка – в нея не се включва нарастването на пенсиите през тази година с 40%, а само предварително заложеното индексиране на плащането. Ако трябва да индексираме с него, през 2020 г. средната пенсия става 2485 леи, а тази догодина – 2625 леи.

Тук започваме с икономическите и математически невъзможности. Ако индексираме с 40% нагоре прогнозните стойности за разходите за пенсия в Румъния за следващите години, то към 2030 г. за изплащането им ще е необходима сума, равняваща се на 16,2% от БВП на страната. Към 2050 г. този процент вече ще е 19,8%. Отново, тук става дума за БВП, не за държавния бюджет.

Дефицитът в системата ще е толкова голям, че държавата ще трябва през 2030 г. да прехвърля за пенсиите данъчни приходи, равняващи се на почти 11% от годишния БВП.

Към 2060 г. този дял вече ще е с цял процентен пункт повече, при това – ако не настъпят други увеличения на пенсиите.

Само че такива ще има, защото методологията на изчисляването ги индексира спрямо инфлацията (измерена през индекса на потребителските цени), а тя в Румъния е висока – през 2012 г. надхвърли 8%, а през последните две години се движи между 6 и 2,8%.

Графика 3: Индекс на потребителските цени в Румъния

source: tradingeconomics.com

На практика използвайки много данни доказах, че пенсионната система даже и без последното увеличение на данъците е невъобразима математически и икономически. Когато то се вземе предвид, в бъдеще тя е чиста форма на финансова лудост. Политиците поемат обещание, което е напълно невъзможно да изпълнят.

Други негативни ефекти

Необузданата разходна политика означава, че при равни други условия кредитирането за страната ще се влоши, т.е. лихвата по държавните ѝ ценни книжа се покачва.

Това прави поемането на дълг все по-скъпо. Всъщност ако видим десетгодишните облигации на страната, те се емитират при лихва от 3,49% и тя е значително по-висока от тези на много други европейски страни, включително и България, където лихвата е 0,4%.

Графика 4: Лихва по десетгодишните румънски държавни ценни книжа

 

Колкото повече дълг има една страна, толкова повече пари от данъци трябва да събере тя, за да си покрива разходите.

Колкото по-висока е лихвата, толкова повече пари от данъци трябва да събере тя, за да си покрива разходите. Двата фактора имат кумулативен ефект, което означава, че достъпът до дългове на Румъния ще е все по-затруднен.

Което от своя страна означава, че данъците и пенсионните вноски ще трябва да се изстрелят още повече и това ще доведе до описаните по-горе ефекти.

В крайна сметка властите или ще трябва да съсипят цялата икономика чрез данъци, или няма да изпълнят обещанието си в дългосрочен план, или когато ножът опре до кокала ще направят нужните реформи. Вероятно ще се случи първото.

Заключение

Българските политици може да се поучат от печалния опит на румънските си колеги. Ние не трябва да забулваме в обещания за Нирвана мерки, които водят до икономически срив, а да бъдем трезви реалисти.

Сегашният пенсионен модел е неизпълнимо обещание и той трябва да бъде приватизиран изцяло час по-скоро, ако не искаме днешните деца след няколко десетилетия да са затънали до ушите в дългове, защото политиците са обещавали щедри пенсии, които е невъзможно да бъдат финансирани.

Политическият популизъм има реална цена. Тя понякога не се усеща пряко, но винаги е по-висока, отколкото звучи и винаги е скрита зад добри намерения.

Не само в Румъния, а изобщо той води до реално понижаване на стандарта на живот, на увеличаване на мащабите и правомощията на държавата и до задушаване на икономиката.

Последното означава по-висока безработица, по-нисък стандарт на живот, по-малко бизнес. Така овластяването и „добрите“ политики на управляващите в действителност постигат обратен ефект на номиналните им цели.